Новини

Документи

Европейска планинска политика

Работата, извършвана от Европейската асоциация на планинските общини (AEM) във връзка с планинската политика, цели да се изготви и след това изпълни политика за устойчиво развитие за планинските региони на ниво ЕО на национално и регионално ниво.

Тази политика трябва да е всеобхватна, интегрирана и балансирана и заедно със загрижеността за различната им идентичност и култура трябва да включва развитието на териториите, икономическо и социално развитие, управление и опазване на природните песурси и културното наследство, биоразнообразието и околната среда. В една глобална рамка тази политика би трябвало да включва планове за развитие на различни общности, както и на целия европейски континент с помощта на транс-гранични, транс-национални и между-регионални стратегии.

Днес от планинските региони зависи дали ще успеят да гарантират своята идентичност, което изисква признаване на тяхната уникалност, регионалното и социално равенство, уважение на принципа за субсидиарност или с други думи “децентралозация” при създаването и управлението на политики, вътрешното развитие и следователно добро управление, както и утвърждаването на планинските региони като “лаборатории за пилотни проекти” за други региони.

На ниво Европейска общност AEM с удоволствие отбелязва факта, че думата „планински” е включена в договора за нейното създаване. Признаването на уникалността на планинските региони в член III-116 от договора е важен фактор за икономическото, социалното и регионалното сближаване на разширяваща се Европа.

С цел постигане на сближаване една от отличителните черти на европейската планинска политика трябва да бъде подкрепа за вътрешно развитие, което (ако се използва и усъвършенства от планинските общносто) ще включва следното:

Едновременна и балансирана мобилизация на наличните средства с цел развиване на умения в сферата на селското стопанство, лесовъдството, занаятите, промишлеността и енергопроизводството, разнообразяване на икономическите дейности и разработване на хотелски и развлекателни съоръжения, с които да се популяризира туризмът и балнеолечението;

Опазване на биологичния и екологичния баланс, опазване на обекти и пейзажи, реставрация на съществуващи сгради и популяризиране на културното наследство;

Признаване на правото на пригодени към обстоятелствата планове за развитие и признаване на различията чрез проучване и нововъведения, както и адаптиране на европейско и национално ниво, а също и регионално и планинско ниво на правната и под-законова рамка и други всеобхватни мерки, когато уникалността на определен планински регион го изисква;

Адаптиране, подобряване и достъпност на съоръженията и услугите от общ интерес с цел осигуряване на планинските общества на услуги, сравними с тези, от които се ползват другите европейски общности;

Внимателно разглеждане на недостатъците, които имат влияние върху местните институции и икономическата дейност във всички сфери, а също така и създаването на политика за подкрепа на заетостта, организиране на земеделската продукция и нейната продажба и в по-общ план разпределяне на обществени парични средства и използване на местни такива;

Предоставяне на приоритетна подкрепа за световните многогодишни програми за развитие, които са свързани с и координирани от регионални институции и икономически и обществени партньори.

В рамката на стратегиите на Лисабон и Гьотеборг планинските региони имат голям потенциал по отношение на тяхната конкурентоспособност и устойчиво развитие, при положение че тяхната уникалност бъде взета предвид. По-специално трябва да се обърне внимание на възвръщаемостта на икономическата и обществената дейност като фактор, който засилва ограниченията, наложени по европейските регламенти във връзка с конкуренцията, което в крайна сметка води до неподходящо третиране на планинските региони в сравнение с други региони, както са дефинирани в Решението Вагнер на Съда на европейските общности от 1983 г.

По тази причина европейската планинска политика трябва на първо място да включва и изяснява тази политика на Общността, която е приложима (пряко или косвено) към регионалния аспект, когато става въпрос за планински региони, като по този начин се взима предвид тяхната уникалност. Това трябва да е политика, която координира националните „планински” политики, да бъде добавена към политиките на страните-членки и/или регионите, които не предприемат някакви определени действия.

Европейският съюз е жертва на прекалено фрагментирана и разделена на отдели административна организация. По-специално Комисията изпитва трудности при разбирането на разнообразните последици от нейната политика. Необходимият активен диалог между местните и регионалните нива, страните-членки и европейските институции все още не е постигнат.

Планините са уникален регион. С голяма последователност могат да се приемат за подходящи за въвеждането на „нов подход” при разработването на политики. Това може да стане един процес, който е повече политически и по-малко технически, повече демократичен и по-малко „еврократичен”.

Проект на Европейска конвенция за планинските региони

Третата Европейска конференция за планинските региони, организирана през 1994 г., прие Европейска харта за планинските региони. Текстът беше одобрен от Парламентарната асамблея на Европейската комисия и Конгреса на местните и регионалните власти на Европа (CLRAE), както и от Комитета на регионите на Европейския съюз.

По решение на Съвета на Европейския съюз този документ е преобразуван в проекто-конвенция, а неговите части са обединени, за да се създаде рамкова конвенция, която спечели подкрепата на CLRAE по време на сесията, проведена през м. май 2000 г.

AEM съжалява за това, че поради липсата на достатъчно политическа воля от страна на държавите, този договор не беше подписан. Във всички случаи AEM няма да се задоволи само с декларация, решение или препоръка, изготвени за европейските правителства и издадени от Европейския съвет или Европейската конференция на министрите, отговорни за националното планиране, чрез които се прави опит да се компенсира липсата на истинска конвенция.

Алпийска конвенция

AEM участва в работата на Алпийската конвенция, нейната постоянна комисия и различните групи, отговарящи за следене изпълнението на конвенцията за опазване на Алпите.

AEM разглежда Алпите като регион от изключителна важност, който принадлежи на всички европейци. По тази причина тези планини трябва да се опазват и тяхното състояние трябва да се подобрява. Техните природни богатства, биоразнообразие и пейзажи трябва да се управляват и защитават, а природата в тях трябва да се опазва. Но трябва и да се гарантира, че обществата от Алпите могат да продължат да живеят и работят там.

AEM би искала местните и регионалните власти да участват пряко в изготвянето и изпълнението на алпийска политика, като взимат предвид принципа на субсидиарност в рамките на една истинска политика на транснационално и между-регионално съдействие.

Реалното приложение на конвенцията и нейните мерки изисква определянето на няколко специфични приоритета, вместо изготвяне на нови мерки като единствения начин за създаване на истинско сътрудничество отвъд границите на отделните държави. Усилията трябва да се обединят, а средствата не трябва да се разходват прекалено пестеливо. Създаването на постоянен секретариат трябва да спомогне за даването на начален тласък на изпълнението на конвенцията, докато системата за наблюдение на и информация за Алпите и алпийската мрежа от закриляни пространства не се заздравят.

Международно съдействие след Международната година на планината през 2002 г.

AEM участва в Международната година на планината през 2002 г. Тя участва активно в Асоциацията на планинското население на света (APMM) и е член на Международното планинско партньорство под ръководството на FAO.

През следващите години AEM възнамерява да поддържа интереса към тези региони и надеждите на живеещите в тях общества. В Европа и в целия свят тези общества увеличават стойността на тези региони, които освен това са източник на вода от първостепенно значение за целия свят.