ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С УСПЕХА !

ПЛАНИНСКИТЕ РЕГИОНИ СЪС СОБСТВЕН КОМИСАР В ЕВРОСЪЮЗА

Представителите на местните власти от цяла Европа, гласуваха в четвъртък 19 юни единодушно на пленарна сесия на Комитета на регионите (КоР) за изработването на цялостна комплексна политика на съюза, която да гарантира устойчивото развитие на планинските територии и да защити техния природен ресурс и развие потенциала им. Отговорността за тази политика да се поеме от отделен  комисар, който да встъпи в длъжност още през 2009 година. Един ден преди вота в Брюксел се проведе Генералната асамблеа на Европейската асоциация на изборните представители на планинските общини и региони (АЕМ). Асамблеята беше подготовка за успеха в пленарната зала на КоР.  Докладчика от Южен Тирол - Италия Луис Дюрнвалдер изтъкна че, по-голямата част от населението на ЕС живее в градовете или градските райони, но много хора живеят в планински райони, които изискват същите услуги и възможности като навсякъде другаде. Тези региони често се считат за региони с проблеми, особено що се отнася до въпроси, свързани с транзитното преминаване. Но тези региони в много отношения са жизненоважни за Европа. Те са дом за най-ценното природно и културно наследство на Европа, което трябва да бъде опазено за бъдещите поколения. Много от тях са се превърнали в иновативни и гледащи напред региони със силен икономически потенциал и висококвалифицирана работна сила.  Ето защо подчерта той “ние не просим милостиня, а настояваме за подобаващо се място  на планинските региони в европейската политика”. За председател на АЕМ беше избрана Г-жа Мерседес Бресо Председател на италианската област Пиемонте и Председател на групата на ПЕС в КоР. Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България получи място в изпълнителното бюро на АЕМ. Асоциацията ще се представлява от нейния Изпълнителен секретар Чавдар Русев.

Радостта е заслужена защото е резултат от продължителна работа на изборните представители от планинските местни власти в Европа. Началото беше поставено през през месец април 2004 г. в планинския курорт Гренобъл, където се проведе Първият Европейски форум на планинските региони. Обусловено от стечение на обективни обстоятелства налагащи единна политика в общността за планините, свързани с началото и на дебата по структурната политика за 2007-2013 г. в Европейския съюз. Европейското планинско лоби на базата на обобщен анализ на специфичните за планинските общини проблеми, повдигна въпроса за разработването на специфични финансови инструменти в рамките на структурните европейски фондове, чрез които да се финансират планинските региони с цел преодоляване на изоставането им и осигуряване на устойчивото им развитие. Дебата продължи през октомври 2005г. на европейския форум, посветена на проблемите на планинските общини от Централна и Източна Европа, проведен във Високите Татри на територията на Словакия. Всички участници във форума се обединиха около призива на испанската делегация: «Време е да поемем решаването на проблемите на нашите райони в наши ръце, за да не го правят други вместо нас».

Първият сериозен резултат e включването на конкретен запис в Лисабонския договор в чл.158 където планинските територии се третират, като зони за целенасочено въздействие. Този запис ангажира Европейския парламент с преформатиране на Структурните фондове като инструмент на политиката. Водения по същото време диалог на Европейската асоциация на планинските региони (АЕМ) с Председателя на Европейската комисия г-н Барозо за Зелена книга на европейските планински райони изигра ключова роля за постигането на успешният вот в КоР.

Няма да е нескромно да се каже, че Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България даде своя принос за европейския вот в полза на Планината. На 2 и 3 октомври 2006 г. с домакинството на община Чепеларе в курортния комплекс “Пампорово” бе проведена Първата среща на Европейското планинско лоби в България. Конференцията се проведе под патронажа на Президента на Република България. Този първи международен форум за току що учредената асоциация бе уважен от представителите на 5 европейски държави, сред които – лично президентът на Европейската асоциация на планинските общини, генералният й секретар и 3-ма председатели на национални асоциации. На форума официално бе обявено нашето приемане за легитимни членове на Европейската асоциация на планинските общини. С този акт ние получихме входния си билет за Европа преди още България да бъде официално приета за член на ЕС. Какво ни донесе това?

1.      възможността да черпим непосредствено от опита на нашите европейски колеги и да усвояваме от техните добри практики;

2.      да повишаваме капацитета си за ефективното усвояване на европейските фондове;

3.      прякото ни участие в тази европейска структура ни осигурява постоянно присъствие в Брюксел и възможност да лобираме за каузата на българските планински общини пред европейските институции;

През 2007 г. открихме дебата за бъдещето на планинските райони в България с научно-практическа конференция на тема: “Природният потенциал и устойчивото развитие на българските планински общини и бъдещето им в обединена Европа”, проведена в община “Баните”. Изведохме дебата на европейско равнище. Приетата декларация по време на форума  в община “Баните” изигра своята положителна роля в контекста на диалога с Председателя на Европейската комисия г-н Барозо за “Зелена книга на европейските планински райони”.

Какво постигнахме?

o   За краткия период от две години успяхме да  защитим 2 проекта директно пред Европейската комисия в Брюксел. Първият проект е по програмата “И-тен” за електронно управление и маркетинг в партньорство с представители на Испания, Франция, Италия и Германия. Целта на проекта е създаването на система за електронен маркетинг, чрез която да се установи директна връзка между европейските електронни туристи и териториите. Това е първи по рода си проект, в който България партнира наравно с ключови европейски туристически дестинации. Проектът стартира успешно в края на 2007 г. и ще продължи 18 месеца. Вторият проект ‘Boira’ e в партньорство с Андалуската и Словашката и Ромънската асоциации на планинските общини. Той е част от една по-широка европейска инициатива – международната мрежа LIDERA за гарантиране на равни възможности. Мрежата е номинирана за номер едно в Европа от Комитета на регионите.

o   През м. ноември 2007 г. презентирахме Асоциацията на планинските общини в България в Европейския парламент. Тази възможност ни бе предоставена също по линия на мрежата LIDERA и беше финансирана по проекта. Веднага след завръщането ни в България получихме многобройни предложения за парньорски проекти като успяхме да подадем 5 проекта по програмата INTERECT 4C.

o   През 2008 г. започнахме изпълнението на програма за повишаване на капацитета на планинските общини чрез усвояване на добри практики на европейски партньори.  Реализирано беше проучвателно пътуване на представителите на 5 планински общини (Банско, Баните, Лъки, Панагюрище и Чепеларе) в Германската провинция Баден-Вюртенберг. Посетени бяха 21 обекта от водния сектор в провинцията   и 11 населени места . Делегацията измина 2000 км. в Планината Шварцвалд.

o   Предстои провеждането на германо-български общински форум на тема „Опазване на околната среда – предизвикателство за общината”, който ще се проведе от 29ти септември до 3ти октомври 2008 г. с домакинството на община Бон. Във форума се предвижда участието на над 20 представители на български планински общини.

 В заключение бихме искали да подчертаем, че планинските и селските райони в България са пресечна точка на множество проблеми, които ограничават и фрагментират човешкото развитие в страната, а това са: бедност, отпадане от образование, нисък достъп до здравеопазване, ограничени възможности за развитие на бизнеса, проблеми на околната среда. това означава, че хората от планинските общини не разполагат със свободата за избор, която би следвало да имат. Хората в планините следва да бъдат двигатели, а не само ползватели на политиката за развитие. Ето защо държавната подкрепа не трябва да е подчинена на секторния подход, а по-скоро да е интегрирана и да компенсира неравнопоставеността между българските села и градове по отношение на наличните услуги и на социалните условия. Това ще даде възможност за разширяване на избора на хората и за преодоляване на неравнопоставеното развитие в страната.

Идеята е ние, представителите на планинските общини, да се обединим за да решаваме нашите специфични проблеми, произтичащи от една обща за всички нас обективна реалност, а това са по-тежките условия на живот в планиските региони.

Публикуваме обзор и анализ на политиката по отношение на планинските райони на страните членки на ЕС, които са част от подробен доклад на Европейската комисия (ЕК) за планинските райони в Европа. Наличната информация е събрана от различни европейски източници от информация на национално ниво и ситуационни анализи за планините на всяка страна. С публикуването на този раздел от доклада на ЕК се опитваме да обърне внимание на факта, че в повечето европейски страни е налице национална политика насочена към развитието на планинските райони. Като Асоциация на планинските общини ще се опитаме да включим в дневния ред на обществото проблемите на значителна част от населението на страната ни, което живее в тежки климатични и битови условия в планинските райони. Надяваме се в дебата започнат от Президента Георги Първанов за бъдещето на българските планини да се включат активно всички заинтересовани страни. За целта предоставяме на Ваше разположение електронната страница на Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България на която ще публикуваме подробна информация по дебата, както на национално така и на европейско ниво.

ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЛАНИНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ В ЕВРОПА

Договорът за Европейския съюз извежда икономическото и социалното сближаване като един от трите пилона на европейската конструкция наравно с Икономическия и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостното хармонично развитие, в частност насочена към намаляване разликата в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-слабо развитите региони, включително планинските, чрез преразпределяне на финансови ресурси е израз на един от основните принципи в рамките на съюза, принципа на солидарността. Тази политика има съществен принос за икономическата стабилност в ЕС.  Разбирайки и приемайки предизвикателствата пред българските планински общини произтичащи от присъединяването към ЕС бихме искали на кратко да се спрем на проблемите на планинските общини в България, които в най-голяма степен се нуждаят от приложението на принципа на солидарност.  

Общ икономически и социален профил на планинските райони в България

Състоянието и развитието на планинските райони има непосредствено отношение към цялостното развитие и устройство на територията на страната. В тези райони е съсредоточено не по- малко от 22 % от населението на страната и 40 % от общия брой населени места – 2172 населени места включени в националната селищна мрежа. Гъстотата на населението в тези райони средно е 49д/кв.м.. Тук попадат 39 % от обработваемата земя и 82 % от горите. Значителен е потенциалът от полезни изкопаеми, хидроресурси, рекреационни, балнеоложки и др. ресурси. Планинските райони в посочения териториален обхват разполагат с потенциал и имат своето съществено място и влияние в местното и регионалното развитие на страната. По отношение на наличието на ценни природни и териториални ресурси в посочените територии, могат да бъдат изброени следните:

§   основната част от формирания повърхностен воден отток, чрез горните течения от водосборните области на речните течения в страната идва от планинските райони. Това се отнася изцяло за Западно беломорски район за басейново управление на водите с център Благоевград; Дунавски район за басейново управление на водите с център Плевен и Източно беломорски район с център Пловдив.

§   основните запаси за добив и първична преработка на рудни и нерудни полезни изкопаеми са локализирани в планинските райони, макар че общо за страната сумарното средно съдъ­ржание на метали в рудите е значително по-ниско от екс­плоатираните в световен мащаб руди. От съществено значение е добивът на нерудни изкопаеми в скално с облицовачни материали с високи строителни и декоративни качества. 

§   горските ресурси преобладават в планинските райони, като степента на лесистост е от 50 % до над 70 % при средно за страната около 33 %. 

§   основният дял от курортно-туристическите ресурси, минералните води и природните забележителности са разположени в районите, като представляват значителен потенциал за развитие на екотуризъм и експонация на богато природно и културно-историческо наследство, балнеолечение и др. Известни са и подлежат на развитие потенциалните екотуристически дестинации: Югозападни, Източни и Западни Родопи, Западна Стара планина, Витоша-Северна Рила и др. В планинските райони са и Националните паркове "Централен Балкан", Пирин и др, множество биосферни резервати и природни забележителности. 

Най-общо казано планинските райони в нашата страна са формирани като изостанали, слабо развити, с висока степен на депопулация, в голямата си част с недоразвита или липсваща инфраструктура, с изоставени селскостопански земи и цели населени места с ниско качество и стандарт на живота. В същото време в тези райони са локализирани основната част от горските ресурси и полезните ископаеми на страната. Те разполагат с значител природен потециал за развитие на туризъм, като минерални извори и уникални природни забележителности. Въпреки няколкото опита през последните години все още планинските райони в България не са обект на цялостна и целенасочена политика от страна на държавата. 

Европейски национална политика и инструменти

За подпомагането развитието на планински райони в Европа разполагат с цял арсенал от инструменти. Тези инструменти варират не само според значимостта и разнообразието на районите, но също и според условията, в които действат институциите на всяка държава (централизирани, федерални, като част от ЕС, новопостъпили държави,други и т.н.). За целта на този анализ, употребяваме израза “Политика по отношение на планините” в най-широкият смисъл, като в него се включват:

§   Общи мерки и политика с териториално значение, имащи отношение към някои въпроси свързани с планината (напр. планиране);

§   Политика по отношение на сектори имащи особен ефект за развитието на планинските райони (селско стопанство,политика по отношение на туризма);

§    Съответни действия или програми включващи планински зони (Interegg);

§   Ясно формулирани мерки и политика насочени към планинските зони с цел изясняване на техните конкретни нужди;

§   Ясно формулирана и интегрирана политика по отношение на планините.  

Политика по отношение на планините

Почти всички държави имащи планински или хълмисти райони имат някакъв вид косвено или пряко формулирана “политика по отношение на планинските територии” или подход към дадени планински въпроси. На национално ниво могат да бъдат описани четири типа подходи:

1) Държави в които политика по отношение на горите не може да бъде открита. Те включват:

§   Държави без планини( Дания,Естония,Латвия,Литва,Малта,Холандия);

§   Държави с много малко или ниски планини (наричани “възвишения” или “хълмове”). Дори когато ситуацията в тези региони се счита за различна,политиката по отношение на развитието е често доброволно включвана в политиката на селата( Белгия, Ирландия, Люксембург ) или включена в регионалните планове (Полша);

§   Държави, които са предимно планински (Гърция, Норвегия, Словения) и политиката по отношение на планините е ефективно синхронизирана с общата политика на развитие.
2) Държави , където политиката по отношение на планините е секторна

Принципно това са държави със средни по големина планини и/или новоприети/държави – кандидатки. Най – често сектора към който е насочена политиката по отношение на планините е селското стопанство (17 държави). Тази тенденция води началото си от Директива (CEE 75/268) за планините и по-малко предпочитаните райони, а по-късно Директива (ЕС 950/97 за подобряване ефективността на селскостопанските райони; ЕС 1257/1999 за поддържане и развитие на селските райони от Европейският гаранционен фонд за ръководене на селското стопанство) и се увеличава към други държави в контекста на разширяването.Секторната политика в селското стопанство е най–често свързвана с околната среда (13 държави) и селското развитие (13 държави). В Ирландия, Унгария, Португалия и Словакия тази политика е насочена специално към селското стопанство, околната среда и туризма.

3) Държави, при които политиката по отношение на планините има многосекторно развитие

Началната точка е винаги планинското селско стопанство, но с времето относителната важност на селското стопанство в планинската икономика намалява и политиката по отношение на планините бива разширена за да включи други икономически сектори (главно туризъм), публична инфраструктура и услуги и/или околната среда..Списъка с политики по отношение на сектори със специфично приложение вече е обширен и обхваща въпроси като обучение, образование, регионално развитие, използване на земята и пространствено планиране, поради техния комплексен характер. Германия и Испания са включени в тази група главно с действия на регионално ниво, както и Австрия, която има напълно интегрирана политика със дългосрочни инициативи (1960 за селско стопанство,1975 за световно развитие) и силна провинциална власт във федералната държава.

4) Държави, при които политиката по отношение на планините има цялостно развитие

Държавите, които се доближават до устойчивото развитие, са най-напреднали в даването на компенсации на хора в неравностойно състояние посредством селскостопански компенсаторни записи. Този процес се развива прогресивно и се превръща в една по-интегрирана посока на развитие. В няколко държави цялостното развитие на политиката по отношение на планините възниква преди 1970, посредством консолидация на отделните сектори в политиката и утвърждаване/одобряване на специфични инструменти като: закони за планините, фондове за планините

§   Три държави в Европа имат официално интегрирана политика по отношение на планините в настоящо време: Франция (Създаване на комисариат по отношение на планинските масиви, 1973; закон за планините с определяне на границите на отделните масиви, 1985), Италия (Основни принципи на специалната политика в планинските райони, 1948; планински общини, 1971; закон за планините, 1994) и Швейцария (закон за инвестициите в планинските райони [LIM], 1974). Според мнението на някои от заинтересованите страни обаче, Швейцарският закон за инвестициите в планинските райони [LIM], не е за цялостно развитие на политиката по отношение на планините. Като допълнение можем да посочим че Норвегия има интегрирана политика, но тя не е насочена специално по отношение на планинските райони.

§   Други две европейски държави като България и Румъния са в начален етап на изграждане на интегрирана политика по отношение на планините, основана на Френският и Италиански модел. За съжаление тази политика по отношение на планините все още не е превърната в законопроект, който да бъде гласуван от законодателния орган на съответната страна.

Доколко е възможно да се говори за интегрирана политика по отношение на планините и планинските райони, стои под въпрос тъй като концепцията за интегрирана политика все още не е твърдо дефинирана и подлежи на обсъждане и съгласуване. За Швейцария интегрираната политика по отношение на планините е ефективна и еквивалентна на комбинацията от регионална и селско стопанска политика; в другите европейски страни тя е мултисекторна. По този начин секторната и териториална координация на политиката е основен компонент в тази концепция.

В заключение, на гореспоменатото, в повечето Европейски страни изпълняващи “планинската” политика сe подразбира следното: ефективно те са основно секторни планове за действие (секторна политика), със съответните специфични адаптации. От гледната точка на много обществени и частни заинтересовани лица политиката по отношение на планините е често еквивалентна на местната или регионална политика. 

Инструменти и тяхното използване

Набор от инструменти е развит за осъществяването на тази стратегия, свързана с развитието на политиката по отношение на планините.